гола пътека върви по мен
горд турист се снима до дръвче
дъга простира се над небосвода
сън събужада сутринта
малко стрес
и малко щастие
наостри молива
плазни го по грапава хартия
да бъдем себе си
да бъдем чужди
натисни бекспейс и сътвори
мъгла от яснота
и грозна красота
също като бебешка пелена
слабо ме вълнува розовия цвят
мир и хипита
слънце и цветя
да погребем радостта
и да родим мокрота
очи от камък
и душа от кристал
също както човекът аз е порцелан
щрихи и драски
живопис на заспиващия
графика на будния
камила сдъвка части от града
лама наплю другите скучащи
можех да плача
трябвше да плача
дъвча стъкло и баклава
огледални бемки на съдбата
ходещи саксии
и спящи гардероби
смъртта на мухите е всичко което желаем
блуждаещите ями потънаха в преляти кани
орльова сянка пада от небето
четка напоена с боя на дъга
плъзга се по крехка тишина

I am too connected to you to slip away, fade away.
days away I still feel you touching me, changing me,
considerately killing me..

Музиката попива в мен. Изпълва всеки кръвоносен съд и всяка мозъчна клетка, изпълва сълзите и дъха, всеки отдих и всяко задавяне. Така изцяло изпълва..
Плаша се..толкова ме е страх, дори сега, когато ти си толкова далеч от мен. Задавям се при мисълта за теб, искам да повърна всичко, което съм изяла и изпила, всичко, което съм преглътнала и изтърпяла. Изкам да го изхвърля върху теб. Искам да те затрупам с всичката помия, с която ме хранеше през тези години.
Изпадам в панически страх всеки път, когато чашата, обвита в бяла пяна, започне да се изплъзва от ръката ми.
Слушам тази музика, която ми напомня за..дори не искам да си признавам, че още мисля за теб. Не искам никой да разбира колко ме е страх, че ти ще се върнеш. НЕ ИСКАМ да се връщаш, ще крещя. Ще крещя, ако се върнеш. Ще крещя няма. Както винаги съм крещяла. Крещях толкова пъти, когато умирах от болка, когато се събуждах и осъзнавах, че не съществуваш само в реалността, но и в сънищата ми. Крещях, защото знаех, че когато стана, ти ще бъдеш в другата стая. Крещях и ти ме чуваше. Никой, освен теб.
Крещяхме си взаимно.
А сега теб те няма.
И все пак те усещам..ти вървиш все още из стаите, наблюдаваш ме докато изплаквам чашата, упрекваш ме, когато направя грешен ход.
Но аз знам, че всеки мой ход е бил по-правилен от всеки твой.
Не мога да си представя, не мога да възприема, че някой би се чувствал като мен.
Не искам никой да се чувства като мен.
Бих убила човека, на когото му е отрдено да следва стъпките на моята мизерия.
Бих убила човека, който не ще се изкрещи с глас.
Бих убила себе си. Но вече е прекалено късно. Нали? И двамата го знаем..
Не искам да те виждам, не искам да те сънувам, не искам да те помня.
Искам да умреш в мен. Искам да изчезнеш от гърлото ми, така както изчезна от очите ми. Боли ме, по начин, по който никой не би разбрал.
Омразата, която изпитвам, е толкова ВНУШИТЕЛНА...дори и от това ме боли.
А музиката продължава да ме изпълва...гърления прилив се разбива в мен..пак и пак.
Знаеш ли, че заради теб съм фригидна?
Знаеш ли, че заради теб съм мазохистична?
Знаеш ли, че заради теб съм на хапчета?
Знаеш ли, че заради теб съм умираща?
А знаеш ли, че ти остави мазните си лепкави лапи върху мен завинаги?
Знаеш ли, че тези мазни петна нямат измиване?
Знаеш ли, че ми се повръща всеки път, когато се погледна в огледалото?
И музиката продължава.
И аз продължавам.
И аз ще продължа да крещя на света. Ще продължа да крещя на теб. Ще крещя със затворени очи. Ще крещя с цялото си тяло. И ще крещя със затворена уста. Тиха и отблъскваща. Каквато винаги съм била, каквато ти ме направи.
Искам главата ми да е пълна с пръст и тор. Ще засадя в нея семенца за цветя. Ще поникнат на пролет..и аз ще бъда ходеща саксия. Не звучи ли прекрасно?
Но това е малко невъзможно, пък и няма никаква връзка с теб. Ти нямаш връзка с нищо красиво и добро. Може би  кръвна връзка с едно малко момиченце, което в момента го няма.
Всеки път, когато вдишам глътка въздух, се процежда лека болка във вътрешностите ми. Ти ми остави наследство. Напълно в твой стил.
Искам да се изкрещя...ще крещя, докато не осъзнаеш, че всеки шибан ред тук, че всяка шибана думичка и всяка шибана буквичка тук са последното нещо, което ти получваш от мен.
КРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯКРЕЩЯ.
тисиедношибаночовекоподобнокоетоникоганееималомястонатазишибанапланета.

и крещя
и крещя..
в шибания кръговрат на есента крещя..
защото всичко е шибано..
крещя..
I have died
and will die.
It"s all right.
I don"t mind.
I don"t mind.
I don"t miiiiinndd.

крещя..

.прашинка от прахоляка
вятърът ме отнася отнася
спохождам сънищата си
усещам че съм собствения
си сън ставам прашинка
от друг прахоляк това
е приказка за сълзатА


Вървим. Пълзим. Кланяме се. Молим се. Просим.
Преди краят.
Болка. Страдание. Смърт. Унищожение. Забрава.
Краят.
Безнадежност. Апатия. Безчувстевеност. Безразличие. Монотонност.
Преди началото.

?
Началото?
не се сещам.  

Има нужда. Пуфтене и разтапяне. Главата ме боли.
Замислям се, обмислям се, премислям се..забравих всичко, което никога не съм знаела. Капки парфюм валят от небето, а тихи сълзи се опитват да измият уморените ръце..никога не ще разбера каква е тази тъга, сраснала се с мен.
сякаш се наживах, сякаш няма какво да усещам вече и няма какво да видя..времето, между щастието и болката е точно секунда..секунда, в която избирам да бъда себе си.
да, някъде между нещата съм, никога на конкретно място и никога на няколко места едновременно...между местата...между пространствата..между времевите потоци..между вселенските портали...някъде между всичко и нищо.
Напоследък ми се губят значенията на думите. И всичко е толкова монотонно..всичко се основава на някакъв прототип, всичко е толкова ясно..толкова е скучно..дори не може да ме жегне. Дори не чувствам нищо като пиша, дори не изливам нищо.
Искам да изплача реки.
Искам да изпия души.
Искам да напълня нещо, толкова е празно тук вкъщи.
Тук вкъщи сме трима и всеки е със свое мнение..а сякаш и тримата спим. Толкова е лесно да сме няколко бушуващи пулса под покрива на тяло едно..прегръщаме се, утешаваме се взаимно..мълчим заедно и избираме заедно букетът за погребението на тялото, под което се подвизаваме.
Не мога да изхвърля нищо от това, което е в излишък или което е в недостиг..
А трябва да изхвърляме боклука редовно..
А всички ги мързи..
Във валса се сливаме в еднo, в порцелан се чупим на хиляди парченца..
Мисли губят се.
мисли намират се.
мисли?
Спрях да мисля..мозъкът ми е изключил..пренатоварихме го.
Заседнали сме тук някъде между пространствата.
Между черно и бяло.
Между текста и мелодията...но никога в песента.
Дали не сме изгубени? Кой ли ще ни намери..някой да ни намери..
или поне един от нас.
.

Много странно колко простичко е всичко и как зад хората се крият едни малки любови, надежди  и тайни. Не че това има нещо общо с нещо.
Помислих си, че искам да съм светулка, после си помислих, че искам да бъда компас. След дълги размишления осъзнах, че съм предопределена да бъда пианистка. Но разговаряйки с Дунадан прозрях, че всичко е един филм, чийто режисьор е съдбата..Бог само е взел патента върху него. И няма смисъл да се редя на кастинга за ролята..има много по-добри пианисти от мен.
Обаче в този момент се събудих и осъзнах, че аз никога не съм знаела нотите..а какво остава да съм пипала какъвто и да е музикален инструмент.
Разтърках си очите и тогава в тях се наби идеята за самоубийство. Не, не това с идеята за отчаянието. Идеята за любопитството след смъртта. В какво ли щях да се преродя?
Пфу! та това е нелепо.
В училище ме накараха да прочета на глас едно гениално произведение. Разплаках се пред всички, умрях от срам..но реших, че съм предопределена да пиша. Да пиша до опиянение. Сетих се, че това е по-тъпо от колкото съм аз самата и се засмях на себе си.
Вечерта се разхождах в тъмнината, слушах музика. Дойде ми свише................. няма значение каква ще бъда и за какво съм предопределена.
Факт е, че ми харесва усмивката ти и че скоро ще се сбогувам с нея завинаги.
Може би тогава ще стана художник.
Може би тогава ще стана пианист.
Може би тогава ще стана писател.
Може би тогава ще стана скучен чиновник.
Може би не съм предопределена да те обичам.
Може би ти си предопределена да бъдеш най-красивата капчица.