Най-лесният начин да се сдобиеш с информация за човека, който лекомислено подминаваш всеки ден, без дори да го погледнеш, са клюките. Най-неприятната новина, която можеш да узнаеш е от хората и техните глупости, най-лесният начин за еволюция на съзнанието е изкривената преценка на хората и тяхната несъобразителност. Думите, особено неточните и неразбратите, могат да убият, или да родят. Но вече е прекалено късно.
Семето на омраза се засади във вече болния ми мозък и с всяко вдишване усещам как глъдката въздух не отива в дробовете ми, а пробива сивото ми вещество и го кара да трепва, правейки си тунел, за да достигне навътре в ядрото. И да дари живот, за да отнеме друг. Дъхът на сладкия и влажен въздух бавно погалва семето, обсипва го с любов, подава му нежно ръка и го изкарва на повърхността. Аз се срещам лице в лице с усмивката на една току що покълнала омраза. Беше грешка, не трябваше да вдишвам точно този вкус, точно този аромат. Не трябваше да вдишам точно тази клюка. Как ме стресна и как отвори ми очите.. Сляпа бях.
Колко странно нещо са хората. Променливи, зависими и подвластни, на други като тях и на времето. Чак се стряскаш, когато не си виждал дълго време някого в очите. Плашиш се..от това, в което се е превърнал. И се питаш..времето ли бе..или липсата ми..? Как една личност пропада, как една душа угасва, къде са се загубили морала и ценностите..и кой изрови огризките от тъй топлия, някога, поглед.. да не би липсата ми да бе сторила това? Или живота смачкал Я така, както в миналото уби мене ТЯ?
Дълги секунди минаха, тежки вдишвания и слаби издишвания. И сега нова, сякаш преродена, в мен дори жал няма. Малко разклатена от новостите, и малко объркана от стебълцето омраза, което ще продължава да расте, докато не избие пъпчици и не разтвори крехки цветове. Колко пъти казвах и убеждавах другите хора с думите ""нищо вечно няма""? И колко пъти опитах да убедя себе си? А колко пъти всъщност успях да го направя?
Е, най-накрая..по-добре късно, от колкото никога! Вече не помня дори вкуса на сълзите си, какво остава за вкуса на нейните..солената сладост, която оставяше в дълбините на океана, предизвикваше скръбта дори на звездите по моето небе. Да..сълзи, които перли наричах. Сега се лутам да търся спомена, имената, уханията и вкусът, а намирам само вдишванията, с които храня неприязанта и отвращението.
Бяло поле. И едно мъничко нищо. Да видиш човека, на когото си дарил невинността на една, недокосната от света, душа и той захвърлил я скоро след това.. да, да го видиш долу..там долу, ниско, далеч от там, където си го оставил, да го видиш деградирал и низък, това определено не поражда жал, нито болка. Вдишваш. Дълбоко. През зъбите ти се процежда единствено и само отвращение.
Обръщаш глава и усещаш силна, натрапчива болка, чувство на резки спазми, след минути отслабваща и превръщаща се в грубо бумтене, а след още толкова - отмалянето на едно пулсиране, дълбоко, отмерено, точно. Пулсът на едно изникващо цвете. Застопорен, пулсът на едно сърце, ще напомня спомена от любовта, спомена от болката след нея и спомена за зелените очи.
Пулсът на сърцето на едно малко цвете.
Пулсът във гърдите ми.
Чуй, омразата тупти.

 
 На 16 май на 67-годишна възраст почина една от легендите на хеви метъла - Рони Джеймс Дио. Той е поредната рок легенда, която не успя да се пребори с рака на стомаха. За болестта на певеца се знаеше от миналата година. Новината за смъртта му беше съобщена от съпругата му Уенди.

  Рони Джеймс Дио е роден на 10 юли 1942 г. в Портсмът. Истниското му име е Роналд Падавона. Той става популярен през 1957-а с групата The Vegas Kings. През 1975 г. вече е вокалист в групата "Рейнбоу", където се среща с китариста Ричи Блекмор, който пък идва от "Дийп Пърпъл".

  През 1979-а Дио става част от "Блек Сабат", където замества Ози Озбърн.

  След напускането на групата певецът има успешна солова кариера и създава собствената си група "Дио".



Message from Wendy Dio

 Today my heart is broken, Ronnie passed away at 7:45am 16th May. Many, many friends and family were able to say their private good-byes before he peacefully passed away. Ronnie knew how much he was loved by all. We so appreciate the love and support that you have all given us. Please give us a few days of privacy to deal with this terrible loss. Please know he loved you all and his music will live on forever.

- Wendy Dio

"  ..завинаги в нея
  и в нейното поле (от макове)
  аз ще остана
  завинаги с нея
  в катастрофи (пропуснати знакове)
  аз ще се сблъсквам
  вечно тя ще ми руши основите
  а аз ще ги събирам
  и ще се повтаряме
  и ще ме връща "

Повдига ми се от думите и от шибания начин, по който ме разклащаш до основи. Повдига ми се от това, че съм безкрайно щастлива от това, че ми се повдига. Щастлива съм, че искам да повърна душата си. Абсурдистан.
Омръзна ми да гоня блянове и търся изминалите чудеса. Замръзналата реалност ме прави апатична към жадния ми задник.
Цял живот се въртя в кръг и грубостта тук е силно смекчена. Защото да, ти го създаде и ти го унищожи, ти ми даде и си взе.
Бахти отврата, да ми е гадно!
Викам го, нека дойде! Да ме съди или прощава, да ме възнесе или изгори на кладата! Нека сподели, нека признае, дължи ми го! Задлъжнял ми е супер яко! И ще ми се разплати, нищо, че аз плащам хилядократно повече. Това е моята борба, искам я, ще я получа!
Бързам, състезавам се. Ще пробягам цялото разстояние, за точно тази борба.
Борбата, в която няма да има прошка и няма да има обич! Борбата за истината, борбата за смисъла!
Огледалото се счупи на хиляди парчета, отразявайки образа ми на хиляди посоки, губейки целостта си, губейки точката на равновесие.
Ти го счупи и никога няма да го сглобиш, сигурна съм в това.
Да не използваме клиширани думи и препинателни знаци.
Борейки се за борбата, продължавам да гоня миналото.

                                             

"Хомо луденс" - играещият човек - от своята поява като съзнателно същество на земята използва различни средства, за да предаде на другите своите мисли и чувства. Играта е в основата на всяко изкуство, но играта с куклие едно от най - универсалните изкуства, подвласни на което са и децата и възрастните.
Създадено през 1977г. куклено - театрално студио "Импресия" е рожба на Иван Сивинов, подпомогнат от Нина и Ваня Сивинови. Известните у нас и в чужбина артисти от трупата Сивинови успяха да предадат на десетки деца любовта към кукленото - театрално изкуство, да възпитат у тях високи творчески критерии и постоянен стремеж към новаторство и екстеримент. През тези 32 години през състава са преминали стотици деца, които днес са любящи майки и бащи, лекари, архитекти, инжинери, информатици, психолози, художници и актьори.
 
                     

Този вид специфично изкуство, не прилича на никой друг куклен театър. Тук няма реплики и роли, няма кукловоди. Това е свят на магия

КТС "Импресия" е организирано в град Пловдив, но трупата има изяви и участва във различни състезания, фестивали, концерти и програми из цялата страна.
Броят членове на групата в момента е рекорден за цялата ни история.
В "Импресия" се забавляваме, помагаме, разбираме и създаваме нещо повече от театър.

Състав 2009-2010:

Адриана Георгиева
Арменак Казазян
Ася Михайлова
Владинела Петрова
Галатея Мутафова
Гергана Добрева
Даниела Илчева
Екатерина Бундова
Емилия Йорданова
Ирина Шумелова
Йоанна Димова
Йоланда Кисьова
Йордан Стоянчев
Калина Ценкова
Константин Стоянчев
Лора Муховска
Любомир Колаксъзов
Николета Великова
Петя Михайлова
Радослав Арнаудов
Симона Димова
Таня Карастанева
Тихомир Цонев
   
Под ръководството на Соня Ботева

 
И за да добиете някаква представа ви предлагам това:

www.vbox7.com/play:acb85884

Това съм аз - Лора и макар да не съм много наясно със себе си, ще опитам да те запозная с личността си. Живея в малко провинциално градче до Пловдив, което едва ли знаеш. Аз много си го харесвам, но хората тук са адски ограничени и простовати..радвам се, че съм попаднала на нормални. Мразя големи градове и мечтая да живея в някоя колиба на върха на някоя планина. Обичам уединението, но ако искаш, може да живеем там заедно, при условие, че ти ще носиш дървата! :D
В момента съм в период на търсене на същинското ми аз и съм постоянно поставяна пред въпросите на личността, нейните качества, интереси, цели и смисъл. В съзнанието ми се въртят откъсчета от някаква велика мисъл, на някой велик ум, която беше свързана с точно това търсене, но не мога да се сетя за точното и формулиране, така че..
Прдполагам, мога да спомена по-формалните неща.
Най-силните ми страсти са музиката, четенето, природата, бирата и 100% натуралния шоколад. Най-голямата ми слабост - Nirvana. Обичам зелено. Зеленият цвят, зелените гори, зелените пеперуди, зелените блузи, зелените тапети, зелените очи. Постоянно се заглеждам в слънцето, луната, звездите, птиците и цветята..друга моя слабост. Главата ми е пълна лудница, никога не мога да подредя мислите си. Не мога да говоря, не знам как да изразявам това, което реално мисля, затова..не говоря и ми е трудно да се отпусна. :D Не, че съм срамежлива. Харесва ми да се срещам с нови хора, креативни, различни, нормални, и особено с такива, които се интересуват от други неща, освен чалга, секс, facebook, алкохол и снимки. Мразя да се снимам. Уважавам този, който се занимава с фотография или се опитва да го прави. Обичам изкуството и смятам, че то ще спаси света. Обичам да ходя на изложби, театри и концерти на любими групи. Това е скромния ми социален живот. Мразя задимени заведения и като цяло заведенията, обичам парковете и градинките. Обичам домашния уют и да градирам с часове над някоя книга, мразя да деградирам във Facebook и MySpace. Но правя и двете в обилни количества. :D Не харесвам интернета, нито gsm-ите, и особено разговорите по телефона. Любими са ми дните, в които си забравям телефона и никой не може да ме намери. Обичам есента и жълтия килим от листа. Харесвам уханието на летен дъжд, ванилия, бензин, изгоряла клечка кибрит, кафе, ягода, графит. Не мога да устоя на козунак, грейпфрут, лютеница, айрян и кафе. Ям като мъж. Мразя да чакам и да ми закъсняват. Мразя някой да прилича по някакъв минимален начин на мен, дори да има някаква дреха само наподобяваща моята. Не обичам модата и Тeranova. Имам малка сестра - Нат, хамстер - Панчо и плюшена играчка Прасчо, която мъкна навсякъде, защото не мога да заспя без нея. Обичам да ходя на планински походи със семейството и родата си. Не обичам Българското черноморие, не че съм виждала друго. Колекционирам камъчета от различни кътчета на света. Ако ходиш някъде, ми вземи едно. Никога не съм напускала страната си и смятам да го правя само за екскурзии... Кефат ме пиърсингите и татуировките. Обичам да ходя с кецове и вързана коса..когато е пусната трябва вятъра да я развява.. даа вятър