"Годините на буйствата младежки
са като спомен за пиянства тежки.
Но колкото по-стара е скръбта,
по-силна, като вино, става тя.
Вървя унил. Със скръб и труд ме плаши
грядущето - море с вълни кипящи.
Но, друже мой, не искам да умра,
а да скърбя, да мисля, да горя.
Аз зная: ще изпитам пак наслада,
всред грижи, горести и изненади
съзвучия ще будят в мен захлас
и над фантазии ще плача аз.
И може би пред залеза печален
ще блесне любовта с привет прощален."

                                                                                                       Пушкин

Понякога трептя като пеперуда,
с крилете си обагрям световете
и натежават те от пурпурна магия.

Понякога връхлита ветровита стихия
и разпръсква мечтите ми из световете.
Глухарче аз да бъда и всеки да завия!

[27.1.2011 г. 23:58:30] right in two каза: аз искам някъв шибан простичък живот с горещ шоколад, нещо за четене, топлина и малко любов от време на време.

Този път ще вървя
и няма да спра.
Този път ще крещя,
за да не умра.

През кървавия път
ще одера всички стъкла.
На острия прът
ще забия ангелски крила.

Всяка мъка ще тъпча,
докато вървя..
Всяка глъчка ще тъпча,
докато вървя..

И пътят на мен ще се моли
и аз на пътя ще се моля.
Съдбата вратите да не затвори,
животът душата ми да не оголи.