Мирише ми на ванилия. Това е твоят спомен и моята тъга.
Тъмнина и дъжд, сянка взираща се в отдалечаващ се силует.
Издълбах път в калта и продължих напред, най-тъжния ден.
Видях падаща звезда. Това е моят спомен и твоята тъга.
Изсипа се брукатен прашец от небето, завилня пламък на ароматна свещ.
Не искаме да живеем мъртви, искаме да притежаваме владеейки.
Светло-синьо балонче и бебешка коса.
Впиващи се устни напуснаха парка - отново. Разбиха се сред бурята - отново.
Събираме си мечтите по полето и свързваме се като за последно.
Ароматни клечици и приглушена светлина, меки завивки и много алкохол.
Изтръпнала си тръгнах, а трябваше мистериозно да се вмъкнем сред листата.
Вечер самотно изживяна с много сълзи и червено вино.
Упс, май те изпуснах без да искам.

Понякога вървя и си мисля за страха.
Понякога просто вървя.
Понякога просто ме е страх.
Красиви жълти лалета. .

I"ll drink another drink for you,
1 2 3 4 5 once I drank a fish alive.

I"ll drop another pill for you,
6 7 8 9 10 did it before I"ll do it again.
 
IIIIII-Im alright.

ароматна клечка.
лунен бриз и заспиващи устни.
делфини летят във стаята аквариум на моята планета.
да изтриеш човек. това беше много добър филм. радвам се, че го гледах.
заспивам..
още9години;
ще помним ли един друг себе си?
сферички или парченца дъга заспиват в скута не светлосиня барелина.
ничие съзнание сънува сладки хелоуински тикви.
счупена клечка за зъби.
изчистено чистилище, заспиващ сън.
нека заспим заспиващите.

Ти поднасяше ми устните си
като чаша френско вино,
а аз изпивах и препивах ги,
блажено, кърваво пиян.

Но вкусът разпиля се по Земята
а чашата остана без капка - няма,
a аз спрях се в сянка сляпа
и запратих шишето към стената.

И се пръсна то на хиляди стъкла,
осветени от пълната луна,
родени и разделени в бяла светлина
от груба една, самодивска ръка.

В малките часове на нощта,
студен алчен вятър завя,
спря се пред черната глупава стая,
огледа се и открадна всички стъкла!

И тръгна крадецът със тях да избяга
а тръгнах слисан, аз него да гоня.
И тичах сред гори и тичах сред реки,
през жеги гоних, през лавини не догоних.

Пред нощен морски бриз се спрях,
навел глава, съдбата си тежка корях!
Ала тогаз в нозете си видях
единичко парченце в пясъка тихо заспало.

Наведох се и взех искрящата надежда,
милвах спомена от френската бутилка
и почти усещах овдовялата милувка
на твоята страстно впиваща целувка..

И туй парченце, единствено
останало в тъмнината на съдбата,
спомен блед за вечност остаряла,
не исках отново от вятъра да го изгубя!

За миг погледнах към небето
и си спомних как с вкуса на вино,
ти взе от мене всичко дишащо и живо.
И туй парченце сам забих си във сърцето..

Чу се капчица да пада на земята,
после друга към нея взе да се протяга.
След бурни танци, по време на забрава,
алените капки в локвичка заспаха.

Лек дъждец се сипе от царстовото небесно
и отми кървавото гьолче от пясъка и от морето.
Но капчица капе подир капчица..и питам,
феьо от бутилка, а на теб кърви ли ти сърцето?