Докато прелиствам онлайн "Монлози за вагината" се сетих, че съм забравила да съобщя на всички вие, които четете какво поствам..колкото и малко да сте ..че си преместих блога. Тук не чувствам усамотението си. Благодаря за коментарите и интереса ви..особено на тези, които не познавам и с които не се запознах. Обичайте се.


in your eyes, forsaken me
in your thoughts, forsaken me
in your heart, forsaken me

СЛЯП ЛИ СИ?
СЛЯП ЛИ СИ?
СЛЯП ЛИ СИ?

получаваш последни огризки от мен.
сляп ли си?
защо ги блъскаш в стената?
нищо ли не е?
нали щеше да пазиш някво шибано място в сърцето си за мен?
нали бях твоето малко специално нещо?
нали съм твоите шибани огризки?

СЛЯП ЛИ СИ?
СЛЯП ЛИ СИ?
СЛЯП ЛИ СИ?

получаваш сдъвкания остатък на оная и пак си неблагодарен, пак ме блъскаш в стената.

ЛУДА СЪМ?
ЛУДА СЪМ?
ЛУДА СЪМ?

пак ще ти мъркам.
огризките те обичат.
лудо.
вярно обичали са и по-силно.
но явно в този размер ти идва в повече.
давала съм още повече и пак не издържаха.
кой ще издържи любовта на лудите огризки?
всеки път тя ще угасва с малко.
последният обичан ще се задържи ли?
последният обичан ще ме задържи ли?

  влюбена съм.
капките дъжд се стичат по лицето ми и ми напомнят, че съм жива.
харесвам преплетените ни ръце.
харесвам когато ме стискаш до болка в прегръдката си. убиваш всеки страх, който убива мен.
дай ми нещо, от което да се страхувам, не ми давай нищо, което да задоволи ламтящия ми за нежност апетит.
искам да ме е страх и да ме боли, нека огъня да гори с най-мощния си пламък.
обожавах първите пъти, когато ме чукаше, болеше толкова окончателно. може би това е най-сладкото, което си даваме.
обожавам когато ми крещиш. и когато искам да изригна в мъката си.
обожавам начина, по който ме държиш жива. нека огъня гори. аз и ти.

е прекалено арт, за да го осъзнаете в океанските дълбини на екзестенциалната му същност.
на осведомението на всички ириси: моето изкуство е прекалено съвършено, за да го разберете.
моля влезте в положение на моя милост - великата художничка и не й пречете да пише.
като възнаграждение ще ви предоставя уважението на моите скъпоценни ириси.
                                                          лека вечер.

i love you so much
you must kill me now
седя и пиша
виждаш ли ме
погледни ме
мразя те шибана въпросителна
проникване в девствена тишина
ламарини болезнено проникват
а удивителната избистри шумА
а шУмата покри земята
пръстта покри ръждата
а точката аз питам
защо ламарината беляза чуждата вагина
къде отиде насладата от смъртта
където в Райската градина
ангели и дяволи кръвосмешават се
и раждат се богове
многоточие по Млечния път
кръстосваме падащи звезди
за да убием будните снежинки
навред насред напред
запетаята на хапчета озова се пак
и удавихме червенокосата
болезнена тишина прониква в девствена ламарина
казвам сладка
изричам развратна
станхме ли чужди
запетаи удивителни и въпросителни
тире броди из сънищата ми
къде си къде си
кръвта ми крещи
къде си къде си кучко къде си
зелен парцал
ще те шибам както ламарина тишината.