Постинг
31.10.2010 13:56 -
самотен ден, повтаряща се вечер
Мирише ми на ванилия. Това е твоят спомен и моята тъга.
Тъмнина и дъжд, сянка взираща се в отдалечаващ се силует.
Издълбах път в калта и продължих напред, най-тъжния ден.
Видях падаща звезда. Това е моят спомен и твоята тъга.
Изсипа се брукатен прашец от небето, завилня пламък на ароматна свещ.
Не искаме да живеем мъртви, искаме да притежаваме владеейки.
Светло-синьо балонче и бебешка коса.
Впиващи се устни напуснаха парка - отново. Разбиха се сред бурята - отново.
Събираме си мечтите по полето и свързваме се като за последно.
Ароматни клечици и приглушена светлина, меки завивки и много алкохол.
Изтръпнала си тръгнах, а трябваше мистериозно да се вмъкнем сред листата.
Вечер самотно изживяна с много сълзи и червено вино.
Упс, май те изпуснах без да искам.
Тъмнина и дъжд, сянка взираща се в отдалечаващ се силует.
Издълбах път в калта и продължих напред, най-тъжния ден.
Видях падаща звезда. Това е моят спомен и твоята тъга.
Изсипа се брукатен прашец от небето, завилня пламък на ароматна свещ.
Не искаме да живеем мъртви, искаме да притежаваме владеейки.
Светло-синьо балонче и бебешка коса.
Впиващи се устни напуснаха парка - отново. Разбиха се сред бурята - отново.
Събираме си мечтите по полето и свързваме се като за последно.
Ароматни клечици и приглушена светлина, меки завивки и много алкохол.
Изтръпнала си тръгнах, а трябваше мистериозно да се вмъкнем сред листата.
Вечер самотно изживяна с много сълзи и червено вино.
Упс, май те изпуснах без да искам.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 158
Блогрол