"Грехът, който навремето лелеех в преплетените лозници на сърцето си, моят велик, лъчезарен грях, се сви до ядката си: до безплоден и егоистичен порок; тъкмо него зачерквах и проклинах. Можете да се гаврите с мен и да заплашвате да прогоните публиката от залата, но докато не ми затъкнат устата и не ме удушат, ще крещя за своята истина. Лудешки жадувам целият свят да научи колко обичам своята Лолита.."

из "Лолита" на В.Набоков