Денят се раждаше сред шум, а ти сама —
а ти умираше: той в леките одежди
на доразсветната полутъма,
а ти в благоуханните надежди
на ранната си младост. Ти сама
в света, в душата ми! — умираше сразена,
от що — ? Умираше затуй, че бе родена.
Душата ми ридаеше; струна
изпъната в очакване над тебе,
ридаеше — една, —
в очакване — една! — и пак да те погребе.
Под твоя дих изпъната струна,
душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
странно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.
Денят се раждаше: за сетен път
ти виждаше деня; — не ужаса безкраен
зад образа безгрижен на денят:
деня безоблачно сияен
по неговия вековечен ред и път…
Душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
странно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мъртва да погребе.
Профил на rightintwo
Име: Лора Муховска Пол: жена Град: Пловдив |
Статистика
Популярни постинги:
0
Постинги този месец:
0
Гласове този месец:
0
Коментари този месец:
0
Любими блогове:
13
Блогъри добавили в любими:
5
Блог вълни:
0
Последни постинги
17.04.2011 14:27 -
блогът ми преместен
Имах известни затруднения в този сайт.
Постингите ми не искаха да се публикуват много дълго време (даже така изгубих някои неща, защото автоматично се изтриваха) и започнах да пиша в друг сайт.
http://sunnydandelion.blogspot.com/ това съм аз =)
Постингите ми не искаха да се публикуват много дълго време (даже така изгубих някои неща, защото автоматично се изтриваха) и започнах да пиша в друг сайт.
http://sunnydandelion.blogspot.com/ това съм аз =)
05.03.2011 20:44 -
за прегръдките.
"Ръцете му се сключиха около нея и Роузи се запита какво ли разбира човешката раса от прегръдки — колко е хубаво и как на човек понякога му се иска да прегръща другиго часове наред. Предполагаше, че някои знаят, но много се съмняваше, че те са много. Може би само ако никога не са ти достигали прегръдки, можеш да го оцениш. "
01.03.2011 22:34 -
а ти умираше.
01.03.2011 22:21 -
този постинг е
за филмите, които карат сърцето ти да бумти на пресекулки от напрегнатата ситуация.
за песните, които те карат да настръхваш и изтръпваш цял.
за книгите, които не можеш да затвориш, и чиито последни страници проплакваш.
за въздуха, чиято чистота попива дори в мозъка ти.
за нощите, в които сънуваш света, на когото принадлежиш.
за докосванията, които карат дъхът ти да възспира, докато не се задавиш от липсата на кислород.
за хората, които са тук, за да променят живота ти и същността ти.
за уханията, които никога не ще забравиш.
за най-красивата усмивка, която никога не ще забравиш.
за детските очи.
за лъчезарните очи.
за ясните очи.
за истинските очи.
за топлите очи.
за дълбоките очи.
за любимите очи.
за единствените очи.
за вечните очи.
един постинг за очите и за прескачащото сърце.
един постинг за истината и безмълвието.
един постинг за теб.
но най-вече, постинг за мен.
за песните, които те карат да настръхваш и изтръпваш цял.
за книгите, които не можеш да затвориш, и чиито последни страници проплакваш.
за въздуха, чиято чистота попива дори в мозъка ти.
за нощите, в които сънуваш света, на когото принадлежиш.
за докосванията, които карат дъхът ти да възспира, докато не се задавиш от липсата на кислород.
за хората, които са тук, за да променят живота ти и същността ти.
за уханията, които никога не ще забравиш.
за най-красивата усмивка, която никога не ще забравиш.
за детските очи.
за лъчезарните очи.
за ясните очи.
за истинските очи.
за топлите очи.
за дълбоките очи.
за любимите очи.
за единствените очи.
за вечните очи.
един постинг за очите и за прескачащото сърце.
един постинг за истината и безмълвието.
един постинг за теб.
но най-вече, постинг за мен.
it's time now, my time now. give me my, give me my wings!
27.02.2011 13:37 -
withering
На ***,
която разтърси вагината ми
и взриви сърцето ми.
която разтърси вагината ми
и взриви сърцето ми.
След дълго лутане сред уроците, които живота ми даде, разбрах, че не съм и едва ли някога ще науча и разбера истината. За живота, любовта, съдбата, хората. Никога няма да ги разбера, колкото и томове с отговори да ми поднесе животът.
Мислех си, че не мога да продължа, но успявам да го правя.
Мислех си, че всичко свърши, но то едва започва.
Мислех си, че времето не може да избели спомените, но успява да го прави.
Мислех си, че ще се променя, но не мога да го направя.
Мислех си, че нищо няма никакъв смисъл, но се оказа, че цялата тази препълнена купа от надежди, мечти, сълзи, усмивки, спомени, мисли, мигове, е един смисъл.
Да усещаш и да не усещаш, да си тук и да те няма, да си сам и да си споделен.
Това е то.
Няма смисъл да търсиш смисълa.
Освен, ако смисълът не е в самото търсене.
Точка.
Fin.
And now I understand.
You leave with everything.
You leave with everything I am.
Withering.
Търсене
За този блог
Гласове: 158
Блогрол