Ти поднасяше ми устните си
като чаша френско вино,
а аз изпивах и препивах ги,
блажено, кърваво пиян.

Но вкусът разпиля се по Земята
а чашата остана без капка - няма,
a аз спрях се в сянка сляпа
и запратих шишето към стената.

И се пръсна то на хиляди стъкла,
осветени от пълната луна,
родени и разделени в бяла светлина
от груба една, самодивска ръка.

В малките часове на нощта,
студен алчен вятър завя,
спря се пред черната глупава стая,
огледа се и открадна всички стъкла!

И тръгна крадецът със тях да избяга
а тръгнах слисан, аз него да гоня.
И тичах сред гори и тичах сред реки,
през жеги гоних, през лавини не догоних.

Пред нощен морски бриз се спрях,
навел глава, съдбата си тежка корях!
Ала тогаз в нозете си видях
единичко парченце в пясъка тихо заспало.

Наведох се и взех искрящата надежда,
милвах спомена от френската бутилка
и почти усещах овдовялата милувка
на твоята страстно впиваща целувка..

И туй парченце, единствено
останало в тъмнината на съдбата,
спомен блед за вечност остаряла,
не исках отново от вятъра да го изгубя!

За миг погледнах към небето
и си спомних как с вкуса на вино,
ти взе от мене всичко дишащо и живо.
И туй парченце сам забих си във сърцето..

Чу се капчица да пада на земята,
после друга към нея взе да се протяга.
След бурни танци, по време на забрава,
алените капки в локвичка заспаха.

Лек дъждец се сипе от царстовото небесно
и отми кървавото гьолче от пясъка и от морето.
Но капчица капе подир капчица..и питам,
феьо от бутилка, а на теб кърви ли ти сърцето?