Той не можеше да определи чувствата си точно в този непознат момент. Правеше го по този начин за първи път, а на нея..да, на нея и беше за първи път като цяло. Харесваше му, че го бе избрала, много му допадаше, даже съвсем нормално му действаше още по-възбуждащо. Тя бе първата жена, към която е толкова силно привързан, някаква верига се бе оплела около врата му и го дърпаше все към тази жена. Всъщност тя беше още момиче, беше малка за него, макар че изражението, лицето, фигурата, маниерите и студенината й показваха съвсем обратното. Отразяваха я в светлината на една зряла, груба жена.
В момента на екстаз, той не можеше да контролира тялото си, движеше се грубо и силно, но не усещаше нищо друго освен удоволствието, искаше да крещи всеки път, когато навлиза дълбоко във нейната влага. Ако можеше да накара ръцете си да направят някакво координирано движение, те определено щяха да запушат слуховите му органи. Не искаше да слуша, защото единственото, което чуваше бе истината. Малкото момиче, което издаваше жалки и противни звуци от болка, под тежестта на тялото му. Главата му не побираше смисъла на информацията. Той усещаше необяснимо красиви и върховни емоции, как бе възможно тази жена, това дете, което обичаше толкова силно да изпитва болка във същия момент? Той самият причиняваше тази болка, колко нелепо! А още по-нелепото бе, че никой от тях не искаше да прекрати това. Докато си мислеше тези неща, усети как ноктите й се забиват в гръбнака му, беше толкова болезнено, но това което изпита бе мощна експлозия от възбуда, която се изля върху малкото й нежно коремче. Беше я осквернил. Той я погледна, но нейните очи бяха затворени. Отмести се и легна близо до тялото й. Иронията бе, че сега се чувстваше истински щастлив и се усмихваше тихо. Усещането за устните й, мирисът на косите й, меката кожа на краката, ръцете, перфекната форма на гърдите й..в този момент всичко нейно, бе негово. Обърна се към нея, но не намери това, което търсеше.  Лицето й бе безизразно. Дразнеше се от това как тя никога не му позволява да бъде част от емоциите й, или поне да бъде информиран за тях. В момента не намираше никаква допирна точка между чувствата им. Чудеше се какво ли се върти в малката й хитра главица, но не знаеше какво да каже.
- Искаш ли да се изкъпем? - бе единственото, което излезна от напуканите устни, които в момента кървяха, заради белите зъбки на неговата любима.
- След малко - отвърнаха студено тънките, нежни устенца.
- Аз отивам.
Изправи се гол и погледна прозореца, през който влизаше малка част от уличната светлина в стаята. Навън бе тихо, не минаваха нито коли, нито хора. Обърна се и отново стовари очите си върху...нея. Бе вдигнала глава към тавана, без никаква следа, че е изживяла нещо различно и ново преди няколко минути.
Въздъхна и се отправи към банята. Пусна кранчето на душа и остави водата да отмие потта от тялото му. Тормозеха го същите мисли и той за първи път тази вечер, но за пореден през последните 2 месеца, се запита дали тази негова слабост и тази негова сила, го обича.
Когато се върна в стаята не видя почти никаква разлика. Тънкият сатенен чаршаф все още бе полепнал по тялото й, обрисувайки всяка нейна извивка, погледът все така настоятелно, но спокойно и безлично, право в тавана. Сега обаче между пръстите й се бе настанила цигара. Тя дърпаше леко и дълбоко от цигарения дим и когато чу, че той влиза, не промени нищо в реакциите, стойката и действията си.
Когато изхвърли тежкият въздух от дробовете си, леко се усмихна и рече:
- Казвали са ми, че цигарата след секс е най-сладкото нещо на света. Най-накрая опитах.
- И харесва ли ти? - бе единственото, което му хрумна да запита.
Тя не отговори.
Отиде до леглото и легна върху завивките. Насочи погледа си заедно с нейния, към  лампата горе.
- Обичаш ли ме? - изкашля буцата той.
- Ох хайде да не мелодраматизираме. - студено му подхвърли - Отивам да си взема душ. Тя загаси фаса в красивия порцелан, който служеше за пепелник и стана без да го поглежда.
Той я погледна, докато вървеше. Беше толкова красива и изящна, всичко в нея беше изваяно до перфектност.
Как бе възможно да бъде такава дори и сега? Нима това не е нищо? Нима съм случайност, която просто побутва развитието на живота й? Ядосан изсъска глухо на собствените си мисли, а след това затвори очи.
Когато тя се върна в стаята, видя че мъжът в леглото, нейният мъж, бе заспал.

Първото нещо, което осъзна на сутринта бе звън на телефон, но докато успее да отвори очи, вече бе притихнал. В главата му налетяха спомените от изминалата нощ. Въпреки всичко бе щастлив и знаеше, че тя изпитва същото, беше убеден. Обърна се, за да я целуне и докосне, но когато видя, че леглото е празно, го обзе безпокойство. Исправи тялото си и започна да се озърта, провикна се "Дани?", но не получи отговор. Нещата й ги нямаше. Сграбчи телефона си, имаше пропуснато повикване от службата, но го игнорира..набра най-набирания напоследък номер.
Абонатът е изключил телефона си или се намира извън покритие.
Искаше му се да повърне мисълта, с която се бе събудил.

Късен следобед, беше в мола, уговорка със стар приятел, щяха да ходят на ресторант, или може би на кафе, а защо не - на кръчма? Не знаеше. Погледна нервозно часовника си, вече закъсняваше. Емил беше един от най-несериозните, непредвидими, дори разхвърляни хора, които познаваше. Още се чудеше на себе си как се бе съгласил на тази среща.
И вдигайки глава, в далечината я видя. Бяха минали два месеца, без информация, но и без особени притеснения. Познаваше я и знаеше, че няма смисъл да я търси.
Беше облечена в бяла рокля, която й стоеше впечатляващо добре - за пореден път, косата й бе небрежно хваната, а тя се смееше от сърце. Около нея имаше няколко човека, на които не обърна внимание. Беше толкова изискана и женствена, а в същото време толкова естествена и нормална. Какво видя в това момиче, не разбираше, но знаеше, че няма да я забрави. Усмихна се на миналите спомени за нея и нейният инат, за вкусът и миризмата й, за усмивката и карамелените й очи, за гръмкия смях и студеният й поглед, топлите устни и студените ръце..тя бе затворена врата, по която той така настоятелно тропаше..
- Хеей! Извинявай, че се забавих!.. го сепна някакъв груб глас. Оттърси се от меланхоличните мисли и се обърна.
- Ех, Емо, Емо, все същият си! - Засмяха се и се прегърнаха грубо, както могат само мъжете, споделяли заедно някогашни лудории.
- Какво ги гледаш днешните девойки - подкачи го той. Много сме стари вече ние за тях, ах... и едрият му приятел се засмя ехидно.
-Е какво става с теб, как я караш?
- Ами...

Много добре е написано, до момента "Когато тя се върна в стаята, видя че мъжът в леглото, нейният мъж, бе заспал." ми харесва адски много, нататък нещо не ми се връзва с останалото, не знам защо..май анонимността е по-привличаща, не мислиш ли?